Бавно, без вайкане
от мен се отдръпват водите,
онези мътните
дето затлачваха дните ми.
Днес всичко е някак
по-чисто, избистрено
и камъчетата в душата ми
могат да се преброят.
Много са раните,
с които ме белязаха годините,
но не отронвам
и една сълза.
Било каквото било...
Оставям се да ме блъска
в скалите времето,
докато не остане от мен
и треска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар