Не е напразен...

Не е напразен този живот,

който завършва с изобилие.

Изобилие от загуби,

изобилие от заблуди,

изобилие от страдание и самота,

натрупани богатства

от грозни обиди,

от унижения и горчива тъга.

Не е напразен този живот,

от който излизаш

като премазана от трамвай,

в който дори кожата ти убива

и цялата си в мазоли и гной.

И се питаш по какъв закон,

по какво чудо незнайно,

все още за него се държиш

като удавник за сламка.

…И все още ти е така

болезнено свиден.